Малцина получават възможността да играят волейбол на високо ниво. Още по-малко – да се докоснат до волейболния рай, какъвто е италианското първенство. Едно 18-годишно момче от Русе доказва, че невъзможни неща няма! И всичко може да се преобърне, ако правилният човек види правилното видео в правилния момент!
Габриел Димитров стартира своя волейболен път в Русе.
В началото по нищо не личи, че той ще стигне толкова далеч.
„Бях на 14 години. Тогава госпожа Ганчева ме забеляза от училище, че съм високичък, и ме взе в отбора за училищните състезания. След което дойде треньорът ми Сашо Тодоров. Той ме видя и ме хареса. След състезанието дойде до мен и ми каза: „Искам да говоря с баща ти, виждам в теб талант!“ и аз му казах: „Добре!“. Дадох му номера и след това те проведоха разговор, съгласиха се и следобеда, късния следобед се видяха. Каза му същите неща, които и на мен“, споделя Габриел.
Амбициран да се докаже, младият волейболист тренира усилено 6 месеца. Това му носи възможност за изява в Италия. Там той се запознава със своя мениджър, който е впечатлен от българина и решава да му направи видеоклип, след това го разпраща на елитни италиански отбори. Този видеоклип поставя началото на едно истинско приключение.
„Малко след това ми звъннаха от „Лубе Чивитанова“ и ми предложиха да отида там. Когато те ми казаха, че ме искат, аз се разплаках с мама на вечеря. Не исках да я оставям, но избрах този живот и тръгвам напред. Няма връщане назад!“, разказва Габриел.
Той пристига в непозната страна, без да познава никого и без да знае езика. Но това не му пречи да гони голямата си цел – да играе волейбол на високо ниво!
„Всеки старт е труден. Започваш от нулата, сам, тоест – родителите ми не са до мен. Те са или в България, или в Германия. Приятелите ми също са далеч. Заминаваш за Италия, оставяш всичко в родината си“, разказва волейболистът.
Треньорът на Габриел – Сашо Тодоров, който е и откривателят на друг гигант, оставил своя отпечатък в този спорт у нас и по света – Любомир Ганев, признава, че талантът, който притежава момчето, е повече от впечатляващ.
„Надявам се, че с времето ще израсне и ще бъде един от стълбовете в националния отбор. Той беше изключителен в това, че за 9 месеца постигна нещо, което другите го постигат с години. Когато го заведох в Италия, казаха: „Нямали сме такъв!“
„Той ми е баща във волейбола. Той ме откри и ме тренира. Надявам се, че ще продължава да ме следи, както и аз него“, благодари от своя страна 18-годишният играч.
Помощта от съотборниците му в Италия е в основата на бързото адаптиране на Габриел в отбора.
„Преди да ме питат откъде съм, си помислиха, че съм африканец, понеже съм малко мургавичък, но след като им казах, че съм българин, го възприеха съвсем нормално. Даже отначало, понеже не знаех италиански, говорехме на английски. Когато тръгвам да правя нещо, винаги съм със 100% мотивация. Когато вляза в залата, си забравям проблемите и гледам само да се възползвам от това, което мога. Никога не е имало моменти да съжалявам, че съм тръгнал по този път“, признава Габриел.
И пътят се оказва правилен. След „Лубе Чивитанова“, волейболистът преминава в юношеската школа на „Перуджа“. Последва трансфер в „Монца“, където 18-годишният талант става част от мъжкия отбор на един от силните италиански клубове. Въпреки безспорните успехи, Габриел остава скромен и следва дадените му съвети:
„Треньорът и родителите ми винаги са ми повтаряли: „Докато летиш, с единия крак търси земята.“
На въпроса „Какъв е пътят от Русе до Монца?“, Габриел отговаря любопитно:
„От вкъщи до Букурещ с такси и оттам със самолет. Пътят е дълъг. Доста време ти отнема, докато стигнеш до тези нива. Всичко зависи от мотивацията и колко наистина искаш нещо. Ако наистина искаш, няма не мога, няма не искам. Правиш го и дотам. Накрая става. По един или друг начин – става“.
Габриел продължава своята кариера в Швейцария, преследвайки най-голямата своя мечта – един ден да бъде част от мъжкия национален отбор на България.
btvnovinite.bg
